Фридрих Хьолдерлин „Среда на живота“

by Владимир Сабоурин

 

Надвиснала със жълти круши
И пълна с диви рози
Земята в езерото
Вие, свидни лебеди
И пияни от целувки
Потапяте глава
В свещенотрезвите води.

Горко ми, отде да взема, щом
Зима е, цветята и къде
На слънцето блясъка
И сенките на земята?
Стените стоят
Безмълвни и хладни, във вятъра
Звънтят ветропоказателите.