Ингеборг Бахман „Песни от един остров“

by Владимир Сабоурин

 

 

Сенчести плодове падат от стените,
лунна светлина варосва къщата и пепел
от изстинали кратери довява морският вятър.

В прегръдките на красиви младежи
спят бреговете,
плътта ти си спомня за моята,
тя ми бе предана вече,
когато корабите
се разделяха със сушата и кръстове
със смъртното ни бреме
служеха за мачти.

Сега лобните места са празни,
търсят ни и не ни намират.

______

Щом ти възкръснеш,
щом аз възкръсна,
няма камък пред вратата,
не се полюшва лодка в морето.

Сутрин бъчвите се търкалят
срещу неделните вълни,
ние слизаме с миропомазани
ходила на плажа, изплакваме
гроздовете и стъпкваме
урожая на вино
сутрин на плажа.

Щом ти възкръснеш,
щом аз възкръсна,
палачът виси пред вратата,
чукът потъва във водата.

______

Все някога ще дойде празникът!
Св. Антоние, дет’ си пострадал,
св. Леонарде, дет’ си пострадал,
св. Вите, дет’ си пострадал.

Сторете място за молбите ни, място за молителите,
място за музика и за радостта!
Научихме безизкусността,
пеем в хора на цикадите,
ядем и пием,
изпосталелите котки
се увъртат около масата,
докато почне вечерната служба
те държа за ръка
със очите си
и едно тихо смело сърце
ти принася в жертва своите желания.

Орехи и мед за децата,
пълни мрежи за рибарите,
плодородие за градините,
луна за вулкана, луна за вулкана!

Искрите ни прескачат пределите,
над нощта колело очертават
ракетите, на тъмни салове
се отдалечава процесията и отстъпва
време на допотопните времена,
на пълзящите гущери,
на тънещото в наслада растение,
на рибата трепкаща,
на оргиите на вятъра и на насладата
на планината, дето кротка
звезда се залутва, връз гръдта й
се врязва и става на прах.

Бъдете твърди сега, неразумни светци,
кажете на материка, че кратерите мира не знаят!
Св. Рохусе, дет’ си пострадал,
о, ти, дет’ си пострадал, свети Франциск.

______

Щом някой си тръгне, шапката
с мидите, събрани през лятото,
нека изсипе в морето
и да отпраши с развени коси.
Нека трапезата, дето постла
на любовта си, той катурне в морето,
нека остатъка от виното,
останало в чашата, изсипе в морето,
нека даде на рибите хляба си
и капка кръв в морето примеси.
Нека втъкне добре своя нож във вълните
и потопи обущата си,
сърцето, котвата и кръста
и да отпраши с развени коси!
Тогаз ще се завърне той.
Кога?
Не питай ти.

______

Под земята тлее огън
и огънят е чист.

Под земята тлее огън
и камъкът тече.

Под земята е поток,
който влива се в нас.

Под земята е поток,
който костите прогаря.

Иде големият огън,
иде потокът голям връз земята.

Ние ще бъдем свидетели.