Фридрих Хьолдерлин „Хирон“ (3)

by Владимир Сабоурин

Къде си ти, потънала в мисъл, дето винаги трябва
Спътник да бъдеш, навремени, къде си ти, светлина?
Будно е наистина сърцето, ала ме обзема гняв, мен
Гнети чудещата се нощ винаги вече.

Едно време следвах пътя на горските билки и на хълма
Долавях шума на кроткия дивеч, нивга напразно.
Не подвеждаха никога също и твоите
Птици, защото почти с преголяма готовност ти идеше

Да изпълваш или пък да пиеш свежестта на градина,
Претегляйки всичко, заради участта на сърцето, светлина, къде си?
Отново будно е сърцето, ала коравосърдечно
Все ме привлича мощната нощ.

И аз бях такъв. И на минзухари, мащерка
И жито земята ми даваше първия сноп.
А под звездната прохлада аз учех,
Ала назовимото само. И един ден

Разомагьосвайки полето диво, печално, при мен дойде
Полубогът, Зевсовият раб, мъжът прямодушен;
Сега сам тихо седя, от час
На час, и образи

От свежа пръст и облаци на любовта извайва
Сега умът ми, защото между мен и него има отрова.
И вслушвам се в далечината дали пък не
Един спасител иде благ за мен.

Тогава чувам често на гръмовержеца колата
На пладне, щом той приближава, най-познатият,
Когато от него потриса се домът и земята
Очиства се, а мъчението става ехо.

Избавителя чувам тогава в нощта, чувам
Го да сее смърт, освободителя, и долу обрасла
С буйни треви, във видения сякаш
Съглеждам земята, един огромен лумнал огън.

Ала дните менят се, когато човекът тогава
Да изтичат ги вижда, благи и зли, болка е
Щом обликът ти е двояк и
Най-доброто никой не познава.

Но туй е жилото на Бога никога
Не може инак някой да обича неправдата на боговете
Ала тогава родно близък Богът е
Точно пред лицето ти и другояче е земята.

Ден! Ден! Отново поемате както трябва дъх, о, пийте
Вий, върби над моите потоци! За очите зрак
И под краката прави бродове, в облик на
Владетел, пристегнал шпори, и при самото себе си

На мястото си, блуждаещо светило на деня, явяваш се,
И ти, земя, умиротворена люлка, и ти
Дом на бащите ми, които неградски
Са, в облаците – ятата диви – отишли.

Кон оседлай сега, облечи се в доспехи, вземи
Момче, лекото копие! Предсказаното
Няма разкъсване и напразно не чака
Додето то се яви, завръщането на Херакъл.