vs. archives

Robotnik i śmierć # Der Arbeiter und der Tod # El obrero y la muerte # Рабочий и смерть

Осип Мандельштам „В лицо морозу я гляжу один“

 

В лицо морозу я гляжу один:
Он — никуда, я — ниоткуда,
И все утюжится, плоится без морщин
Равнины дышащее чудо.

А солнце щурится в крахмальной нищете —
Его прищур спокоен и утешен…
Десятизначные леса — почти что те…
И снег хрустит в глазах, как чистый хлеб, безгрешен.

 

16 января 1937

 

 

 

 

 

Осип Манделщам „може би точка на лудост“

 

може би точка на лудост
може би просто твоята съвест
възел на живота в който сме опознати
и за битието развързани

 

 

 

 

 

Осип Мандельштам „Может быть, это точка безумия“

 

Может быть, это точка безумия,
Может быть, это совесть твоя —
Узел жизни, в котором мы узнаны
И развязаны для бытия.

Так соборы кристаллов сверхжизненных
Добросовестный свет-паучок,
Распуская на ребра, их сызнова
Собирает в единый пучок.

Чистых линий пучки благодарные,
Направляемы тихим лучом,
Соберутся, сойдутся когда-нибудь,
Словно гости с открытым челом, —

Только здесь, на земле, а не на небе,
Как в наполненный музыкой дом, —
Только их не спугнуть, не изранить бы —
Хорошо, если мы доживем…

То, что я говорю, мне прости…
Тихо-тихо его мне прочти…

 

15 марта 1937

 

 

 

 

 

Васил Прасков „вчера“

 

когато към седем
слушам ленин
на пианото
идваш разнежена
увита в одеяло
слагаш си чай
пускаш си телевизора
обсъждаме вчерашния оргазъм
ти – своя
аз – моя
вечеряме гледаме милостиво
влявовлявовлявовляво
аз се отпускам
не дишам
чатът на революцията
не спира

 

 

 

 

 

Нова предметност (Ныне отпущаеши)

 

обичам линията
свързваща запада
на кацащите самолети
алуминия в пещта на залеза
хвърлящ безкрайна сянка на йо
с изтока на възел детски аутобан опал
настъпващ мрак в който се отправям
по ботевградско шосе на работа

 

 

 

 

 

Из помагало за обитатели на Мирния преход 1

 

Правило № 1 на Мирния преход беше:

широки коалиции, необозрмимо широки, невидимо широки

все още се срещат из фб заблудени граждани случайни минувачи, следващи това правило

удоволствено сновящи, обичащи Единия, информиращи се като културни хора за другите

те не вярват, че царството на МП свърши това лято – господне 2016

те вярват, че културата на МП е вечна, доколкото е култура, а другото варварство, рязани пишки досами телената ограда

но ето, за броени на пръстите на двете ръце векове варварите стават данте, познаващ из основи ислямската мистика и гърците през нея

епохата на МП започна с пиар акцията около т. нар. естествен роман

и свърши през лето господне 2016 по причини, които все още се изясняват

с надеждата МП да продължи, докато се изяснява дали е приключил

нещо като следваща врътка на поредната смърт на постмодернизма

но драги случайни минувачи, вярващи във вечността на МП по тези земи, залагащи задниците си, дори имената си заради тази вяра

имайте вече едно наум

не е необходимо да ми вярвате, не изисквам имената и задниците ви

просто, както се казва, think about it.

 

 

 

 

 

На една безименна лъжкиня

 

една лъжкиня каза:

лъжецът
ще постъпи правилно

лъжецът има име
в името на което лъже
и няма да постъпи правилно

лъжкинята
лъжеща в името
на лъжеца няма

и постъпи правилно
лъжейки безименна
в името на лъжеца

 

 

 

 

 

Георги Николов „Мощи“

 

Главата на Йоан Предтеча –
в езическия скут на Саломе,
съблазнителна и млада.

Обезкървеното му тяло –
в музея с восъчните фигури
на мадам Иродиада.

 

 

 

 

 

Ивайло Мерджанов „да използвам скъпоценните час-два“

 

петилетката на огорчението
Тогава ухаеха
майски цветя.
Пеньо Пенев

 

 

да използвам скъпоценните час-два
в които съм работоспособен
преди да ме смаже
гранитното небе на депресията
съчетано с вечната ти
предсмъртна липса
ти никога не си тук
ти никога не си тук
ти никога не си тук
пулсират отново и отново
все същите думи
в кръвообращението на стиховете ми
а после ще изляза навън
да подишам въздуха
от последните майски дни
зареден с гръмотевичната мощ на самотата
колко години минаха в тая агония
построих петилетката на огорчението
издигнах фабрики от думи
комините им бълват черна поезия
маяковски би се изкефил
на такова постоянство и труд
така могат да работят само лудите
и ония дето ги терзае вечно
демоничното начало на недоволството

 

 

 

 

 

Васил Прасков „боси“

 

срамът се издига на пръсти сух като птица
плачат облаци от различен пол

очите ни целуват петата на небето
преди да ни смачка

 

 

 

 

 

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.